измъдряло е

Речник на българския език

1. измъдряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъдряло е е производна форма на измъдрям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъдряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъдряло е е производна форма на измъдрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измъдряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъдряло е е производна форма на измъдрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).