измъдряло

Речник на българския език

1. измъдряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъдряло е производна форма на измъдрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъдряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъдряло е производна форма на измъдрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измъдряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

измъдряло е производна форма на измъдрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измъдряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измъдряло е производна форма на измъдрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).