измъдрял

Речник на българския език

1. измъдрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрял е производна форма на измъдрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъдрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрял е производна форма на измъдрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измъдрял — мин. деят. св. прич. м. р.

измъдрял е производна форма на измъдрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измъдрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

измъдрял е производна форма на измъдрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).