измъдрувал е

Речник на българския език

1. измъдрувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрувал е е производна форма на измъдрувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъдрувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрувал е е производна форма на измъдрувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измъдрувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрувал е е производна форма на измъдрувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).