измъдрувало

Речник на българския език

1. измъдрувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъдрувало е производна форма на измъдрувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъдрувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъдрувало е производна форма на измъдрувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измъдрувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измъдрувало е производна форма на измъдрувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измъдрувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измъдрувало е производна форма на измъдрувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).