измъдрувал

Речник на българския език

1. измъдрувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрувал е производна форма на измъдрувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъдрувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрувал е производна форма на измъдрувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измъдрувал — мин. деят. св. прич. м. р.

измъдрувал е производна форма на измъдрувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измъдрувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измъдрувал е производна форма на измъдрувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).