измъдрил си

Речник на българския език

1. измъдрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъдрил си е производна форма на измъдря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измъдрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъдрил си е производна форма на измъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).