измъдрило

Речник на българския език

1. измъдрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъдрило е производна форма на измъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъдрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

измъдрило е производна форма на измъдря (мин. деят. св. прич. ср. р.).