измъдрили

Речник на българския език

1. измъдрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измъдрили е производна форма на измъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измъдрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измъдрили е производна форма на измъдря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).