измъдрила

Речник на българския език

1. измъдрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измъдрила е производна форма на измъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измъдрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

измъдрила е производна форма на измъдря (мин. деят. св. прич. ж. р.).