измъдрил

Речник на българския език

1. измъдрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрил е производна форма на измъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъдрил — мин. деят. св. прич. м. р.

измъдрил е производна форма на измъдря (мин. деят. св. прич. м. р.).