измъдри

Речник на българския език

1. измъдри — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измъдри е производна форма на измъдря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измъдри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измъдри е производна форма на измъдря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измъдри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измъдри е производна форма на измъдря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. измъдри — повелително наклонение, ед. ч.

измъдри е производна форма на измъдря (повелително наклонение, ед. ч.).