измъдрела

Речник на българския език

1. измъдрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измъдрела е производна форма на измъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измъдрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измъдрела е производна форма на измъдря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).