измъдрел

Речник на българския език

1. измъдрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъдрел е производна форма на измъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъдрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измъдрел е производна форма на измъдря (мин. деят. несв. прич. м. р.).