измучало е

Речник на българския език

1. измучало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измучало е е производна форма на измуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измучало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измучало е е производна форма на измуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измучало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измучало е е производна форма на измуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).