измучавал си

Речник на българския език

1. измучавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измучавал си е производна форма на измучавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измучавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измучавал си е производна форма на измучавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. измучавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измучавал си е производна форма на измучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).