измучавал е

Речник на българския език

1. измучавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измучавал е е производна форма на измучавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измучавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измучавал е е производна форма на измучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измучавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измучавал е е производна форма на измучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).