измучавало си

Речник на българския език

1. измучавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измучавало си е производна форма на измучавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. измучавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измучавало си е производна форма на измучавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. измучавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измучавало си е производна форма на измучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).