измучавало

Речник на българския език

1. измучавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измучавало е производна форма на измучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измучавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измучавало е производна форма на измучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измучавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измучавало е производна форма на измучавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измучавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измучавало е производна форма на измучавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).