измучавал

Речник на българския език

1. измучавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измучавал е производна форма на измучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измучавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измучавал е производна форма на измучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измучавал — мин. деят. св. прич. м. р.

измучавал е производна форма на измучавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измучавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измучавал е производна форма на измучавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).