измудрил си

Речник на българския език

1. измудрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измудрил си е производна форма на измудря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измудрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измудрил си е производна форма на измудря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).