измудрели

Речник на българския език

1. измудрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измудрели е производна форма на измудря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измудрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измудрели е производна форма на измудря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).