измряло

Речник на българския език

1. измряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измряло е производна форма на измра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измряло е производна форма на измра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

измряло е производна форма на измра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измряло е производна форма на измра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).