измряла

Речник на българския език

1. измряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измряла е производна форма на измра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измряла е производна форма на измра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

измряла е производна форма на измра (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. измряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измряла е производна форма на измра (мин. деят. несв. прич. ж. р.).