измрял

Речник на българския език

1. измрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измрял е производна форма на измра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измрял е производна форма на измра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измрял — мин. деят. св. прич. м. р.

измрял е производна форма на измра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

измрял е производна форма на измра (мин. деят. несв. прич. м. р.).