измрънкал

Речник на българския език

1. измрънкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измрънкал е производна форма на измрънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измрънкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измрънкал е производна форма на измрънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измрънкал — мин. деят. св. прич. м. р.

измрънкал е производна форма на измрънкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измрънкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измрънкал е производна форма на измрънкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).