измръзвал

Речник на българския език

1. измръзвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измръзвал е производна форма на измръзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измръзвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измръзвал е производна форма на измръзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измръзвал — мин. деят. св. прич. м. р.

измръзвал е производна форма на измръзвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измръзвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измръзвал е производна форма на измръзвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).