измрете

Речник на българския език

1. измрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

измрете е производна форма на измра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. измрете — повелително наклонение, мн. ч.

измрете е производна форма на измра (повелително наклонение, мн. ч.).