измотала

Речник на българския език

1. измотала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измотала е производна форма на измотая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измотала — мин. деят. св. прич. ж. р.

измотала е производна форма на измотая (мин. деят. св. прич. ж. р.).