измотавал съм

Речник на българския език

1. измотавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измотавал съм е производна форма на измотавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измотавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измотавал съм е производна форма на измотавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. измотавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измотавал съм е производна форма на измотавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).