измотавал си

Речник на българския език

1. измотавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измотавал си е производна форма на измотавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измотавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измотавал си е производна форма на измотавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. измотавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измотавал си е производна форма на измотавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).