изморявал съм

Речник на българския език

1. изморявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изморявал съм е производна форма на изморявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изморявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изморявал съм е производна форма на изморявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изморявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изморявал съм е производна форма на изморявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).