изморил си

Речник на българския език

1. изморил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изморил си е производна форма на изморя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изморил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изморил си е производна форма на изморя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).