изморил е

Речник на българския език

1. изморил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изморил е е производна форма на изморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изморил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изморил е е производна форма на изморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).