изморило е

Речник на българския език

1. изморило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изморило е е производна форма на изморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изморило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изморило е е производна форма на изморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).