изморили

Речник на българския език

1. изморили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изморили е производна форма на изморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изморили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изморили е производна форма на изморя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).