измори

Речник на българския език

1. измори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измори е производна форма на изморя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измори е производна форма на изморя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измори е производна форма на изморя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. измори — повелително наклонение, ед. ч.

измори е производна форма на изморя (повелително наклонение, ед. ч.).