изморели

Речник на българския език

1. изморели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изморели е производна форма на изморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изморели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изморели е производна форма на изморя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).