измокрял

Речник на българския език

1. измокрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измокрял е производна форма на измокрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измокрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измокрял е производна форма на измокрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измокрял — мин. деят. св. прич. м. р.

измокрял е производна форма на измокрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измокрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

измокрял е производна форма на измокрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).