измокрил

Речник на българския език

1. измокрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измокрил е производна форма на измокря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измокрил — мин. деят. св. прич. м. р.

измокрил е производна форма на измокря (мин. деят. св. прич. м. р.).