измлял е

Речник на българския език

1. измлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измлял е е производна форма на измеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измлял е е производна форма на измеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).