измислял

Речник на българския език

1. измислял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измислял е производна форма на измислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измислял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измислял е производна форма на измислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измислял — мин. деят. св. прич. м. р.

измислял е производна форма на измислям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измислял — мин. деят. несв. прич. м. р.

измислял е производна форма на измислям (мин. деят. несв. прич. м. р.).