измислил си

Речник на българския език

1. измислил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измислил си е производна форма на измисля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измислил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измислил си е производна форма на измисля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).