измислил е

Речник на българския език

1. измислил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измислил е е производна форма на измисля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измислил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измислил е е производна форма на измисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).