измирисвал

Речник на българския език

1. измирисвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измирисвал е производна форма на измирисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измирисвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измирисвал е производна форма на измирисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измирисвал — мин. деят. св. прич. м. р.

измирисвал е производна форма на измирисвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измирисвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измирисвал е производна форма на измирисвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).