измирал е

Речник на българския език

1. измирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измирал е е производна форма на измирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измирал е е производна форма на измирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измирал е е производна форма на измирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).