измирало

Речник на българския език

1. измирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измирало е производна форма на измирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измирало е производна форма на измирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измирало е производна форма на измирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измирало е производна форма на измирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).