измирали

Речник на българския език

1. измирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измирали е производна форма на измирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измирали е производна форма на измирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. измирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измирали е производна форма на измирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. измирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измирали е производна форма на измирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).