измирала

Речник на българския език

1. измирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измирала е производна форма на измирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измирала е производна форма на измирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

измирала е производна форма на измирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. измирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измирала е производна форма на измирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).