изминело

Речник на българския език

1. изминело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изминело е производна форма на измина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изминело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изминело е производна форма на измина (мин. деят. несв. прич. ср. р.).